Вдъхновения върху коприна

Една моя страст - рисуването, без да съм художник. Хоби, което ме кара да се откъсна от монотонното ежедневие и внася мир и хармония в душата ми. Понякога ходя в една галерия, където се организира група за рисуване. Това ме освобождава от умората, натрупана на работното място. И не само мен... Май всички сме жени отдадени на работата си и търсещи моменти на релакс, в които с ръцете си да създадем малко красота :)

 Рисуваме върху коприна. Техниката не е сложна, но изисква известна доза сръчност. За целта е нужно парче коприна, изпънато върху дървена рамка, контурна боя и бои за коприна. Тази техника толкова ме вдъхнови, че си купих за в къщи контури на Марабу,

както и бои за коприна на същата марка :)

И така- най напред с молив се рисува избрания мотив върху плата. След това с контура се очертава върху молива. Това е най-прецизната част, тъй като трябва да се оформи равномерна линия, която да не се прекъсва. Това е от особена важност за крайния резултат. Нужно е време  да изсъхне контурната линия, за да продължим нататък. Най-добре е това да стане на следващия ден.

След като контура е добре изсъхнал, започваме да нанасяме боите с мека четка. Добавянето на морска сол върху все още мократа боя образува страхотни ефекти. Тъй-като боята е доста течна, много бързо прониква по нишките на плата и тук проличава как сме сложили контура. Ако е добре направен той трябва да спира боята. :)
Отново време за съхнене - хубавите неща стават бавно...
След това рисунката може да се дооформи с акрилна боя, която не се разлива и поприкрива някой несъвършенства :)
Първият ми аматьорски опит в къщи... Доста накапах плата и като цяло се получи една цапаница :)))

А това са две мои малко по-добри творби, направени в галерията с напътствията на една прекрасна млада художничка :)

Разходка с ухание на пролет :)

19-ти май, а жегата днес беше като за през юли. Решихме да се поразхладим в планината, въпреки предупрежденията за гръмотевични бури. Надявахме се да "минем между капките". Запътихме се към връх Българка. Там си имаме "наше" местенце с масичка и пейки, където доста често вечеряме лятно време, когато жегата в града стане непоносима. Само на 13км от Сливен, а температурите на това място са с 10-15 градуса по-ниски, а прохладата и уханието на гората са прекрасни :) Тъмните облаци настъпваха...

Когато пристигнахме, небето над нас беше слънчево, но в далечината се чуваха гръмотевиците. След като хапнахме (на чист въздух е толкова сладко...), моят син откри прекрасна поляна, която нарече "тайната градина". Това място явно не бе слушало прогнозата за времето и се беше окъпало в слънце :)

Нашият Джако, изтощен от игри...

На връщане спряхме на моето любимо място- местността Кутелка. Тук въздуха е кристален, ухае на билки..., природата е някак ласкава, а простора, който се разкрива пред погледа, винаги ме преизпълва с еуфория :))) Има някаква магия на това място, която колкото и да се опитвам не мога да уловя с обектива на фотоапарата. Кутелка трябва да се почувства. Може би е "място на силата" както казва дон Хуан в книгите на Кастанеда- място с особена енергия, която те изпълва с живот и красота... Вълнувам се дори докато пиша за това прекрасно кътче природа- моето кътче...

Връх Кутелка :)

Време е да се прибираме...

Пътешествие в зелено до Скаленското езеро

Скаленското езеро или Каябашко блато е тектонско езеро до Мокренския проход в Стидовския дял на Източна Стара планина, западно от село Скала...

      Днес решихме да го посетим, заинтригувани от разказа на един познат, който има рибарско магазинче :) Тръгнахме от Сливен в посока Котел, през Петолъчката, когато"любезния" глас на навигацията  ни отведе до стар тесен път с надвиснали от двете страни дървета, облечени в ярко пролетно зелено. Гледката беше прекрасна, почти нереална, като тайнствена гора от приказките :)

 Изненада ме чистотата , сякаш не са идвали хора, а в действителност имаше доста риболовци. Може би се дължеше на факта, че езерото е взето под аренда и се поддържа. Всъщност езерата са две- малко и голямо, разположени съвсем близо едно до друго. Решихме да спрем на голямото, привлечени от  размера и красотата му.

И докато моите двама риболовци стратегически разполагаха такъмите си......

 аз си намерих страхотно сенчесто местенце, въоръжена с интересно четиво, фотоапарат и солидна доза кафенце. :)

Изумително е в колко ярки цветове се обагря природата на пролет...

От време на време спокойствието ми се нарушаваше от два гущера, които надничаха любопитно от разстояние, но щом помръднех да взема фотоапарата, светкавично се шмугваха в убежището си. Все пак след като ме проучиха и решиха, че не съм чак толкова страшна( или усетиха, че и мен ме беше страх от тях), ми позволиха да ги снимам :)

Прибрахме се освежени и с вечеря :)